Една от най-легендарните български рокгрупи през 80-те години е “Импулс”. За жалост днес това име не говори почти нищо на хората от моето поколение.

Група “Импулс” е създадена през 1982 година в София от Илия Кънчев, като студийна група към БНР. Отначало групата е в състав:

Илия Кънчев (клавишни инструменти);

Атанас Георгиев (баскитарист и вокалист);

Веселин Маринов (вокалист);

Виктор Грънчаров (китара);

Нелко Коларов (клавишни инструменти);

Даниел Годжев (ударни инструменти).

Първата си песен записват през 1983 г. Това е небезизвестната “Ако ти си отидеш за миг” по музика на Илия Кънчев. През 1984 г. тяхната песен “Ти дойде” в изпълнение на солиста им Веселин Маринов, печели първа награда на Младежкия конкурс за забавна песен. За жалост същата година за групата е белязана и от напускането на нейния солист-Веселин Маринов. В едно интервю пред в. ”Черно море”, той разказва за работата си в “Импулс”: “...напуснах “Импулс” с раздвоени чувства. Бях негативно настроен към ръководителя на групата, към това, което правехме. Но то е както в казармата. Когато бяхме в казармата, идваха някакви запасняци и казваха: “Блазе ви момчета, че сте в казармата.”. Ние викахме:”Как ще ни е блазе. Ние сега сме тук. Вие сте навън в цивилизацията.”. Същото е и сега. Като се върна назад в годините си казвам: колко безгрижно беше в “Импулс”.

Година по-късно, през 1985 г., групата напускат Виктор Грънчаров и Даниел Годжев. На тяхно място идват Пламен Георгиев (ударни инструменти), Светослав Колев (китари) и Иво Комитов (ударни инструменти и вокал).

През 1986 г. “Импулс” започват своята концертна дейност. През 1987 г. участват във фестивал на хеви-метъл-рокгрупи в Брюксел, Белгия. Последва сборна програма, която в продължение на месец и половина посещава няколко африкански страни-Сенегал, Нигерия, Гвинея, Гана.

Имат два издадени албума. Първият се казва “Импулс І” и се появява на пазара през 1986 г. , вторият им албум – “380 волта” излиза през 1987 г.

“Ако ти си отидеш за миг”

музика: Илия Кънчев

Ако ти си отидеш за миг

ще заровя лицето си в облак

и тежко на земята тогава.

Нито дъжд, нито сняг, нито слънце,

ако ти си отидеш за миг,

ако ти си отидеш за миг.

Само мъка от там ще вали,

заличила последните стъпки

на съня, който с мен се разделя.

Нито дъжд, нито вик, нито сън.

Ако ти си отидеш за миг.