Март е третият месец от годината, а името му идва от „Мартиус” или „месец на Марс”. Според древноримските вярвания, Марс бил син на Юпитер и Юнона и бог на войната, така че не е чудно, че на много места на месеца се гледа като на „сприхав” и недружелюбен. В българските народни вярвания, месец март се свързва със своенравната баба на име Марта, която ту се радва, ту се мръщи, така като и времето през този период. Според поверието, през март младите девойки трябва да стават рано, за да посрещнат Марта, инак тя ще се разсърди и ще ги накара да спят до късно цяло лято, без да могат да си свършат работата. По стар български обичай хората не се подстригват през този месец, за да не им отрежат ума.

Това е един от първите празници от пролетно-летния цикъл и поради това е изпълнен с много радост, очакване и надежда. Рано сутринта се извършва ритуално почистване на цялата къща, с което се цели да се прогонят всички зли сили и зимния дух. Домът се чисти старателно, след което боклуците се изхвърлят някъде далеч. В определени части на страната това е придружено от палене на огньове и ритуалното им прескачане. Има забрана жените да перат, за да не падат слани и градушки, а в огнището не бива да се слагат почернели съдове с цел да се предпазят засажденията от болести и паразити.

Може би една от най-обичаните традиции е правенето и раздаването на мартенички. Обичаят идва от далечни времена, когато български хан бил далеч от дома си и изплакал мъката си на една лястовичка. Тя отишла при сестра му, която пратила на роднината си усукани бял и червен конец с послание. Той много се зарадвал и се закичил с неочаквания дар, а оттогава има традиция хората да си разменят мартенички в знак на привързаност. В продължение на много години белият и червеният им цвят са били символи на здраве и пробуждаща се сила, а червеното е дълбоко заложено като цяло в първомартенската обредност. На някои места има обичай жените да изнасят червени дрехи, за да зарадват Баба Марта и да я накарат да прати хубаво време.

Сирни заговезни е неделята след Месни заговезни и е седем седмици преди Великден. Празникът е предшестван от седмицата Сирна неделя , за която е характерно хората да се събират по-често и да се радват на настъпващата пролет. През тази седмица е традиционно да се връзват люлки и младите да се люлеят за здраве и щастие. На самия ден на Сирни заговезни на трапезата се събира цялото семейство. Тъй като празникът поставя началото на най-дългите пости се счита, че човек трябва да навлезе в тях опростен, а от кого първо да искаме прошка, ако не от най-близките си. Денят се нарича още Прошка, именно, защото тогава членовете на семейството искат един от друг прошка за сторените прегрешения. По време на вечерята се прави ритуално „хамкане” на яйца или халва – те се закачат на някаква връв и децата в дома трябва да ги ловят само с уста. Друг елемент, който задължително присъства на празничната трапеза е, естествено, сиренето и различните млечни продукти.

Международният ден на жената се празнува не само в България, но и по целия свят. В някои страни осми март дори се е превърнал в официален празник, но навсякъде той е дълбоко почитан и обичан. Историята на Деня на жената не е много голяма, но историята на жената като създателка на история е хилядолетна. Именно поради това на този ден, представителките на женския пол обръщат поглед назад, за да си припомнят както всички трудни моменти, така и постигнато през годините.

Другото име на този празник е „Младенци”. Църквата определя датата за честване на героичната смърт на четиридесет войника някъде около 4 в. Народната представа за празника както винаги е далеч по-колоритна и интересна. Хората вярват, че на тогава слънцето става „лятно” и времето започва постепенно да се затопля. Денят е отреден главно за прогонване на змии и гущери, като хората ги плашат и ги заплашват. На различни места се извършват разнообразни ритуали, повечето с цел да се посрещне настъпващия летен сезон и да се прогони студа. На повечето места се пекат специални питки за здраве и късмет.