Според енциклопедичен музикален справочник в историята на битуването и разпространението на зурната се очертават четири периода. За първия доислямски период е известно, че в Северна Африка е съществувал подобен духов инструмент (Libys aulos или Alexandrian elymos). През втория, свързан с разширяването на Арабската империя, зурната се включва във военни оркестри и се разпространява в новозавоювани територии (индийският sahnai може би е свързан с това). Третият е под знака на разширената й употреба във времената на Османската империя - териториите на нейното разпространение обхващат Европа, Китай и Югоизточна Азия. През четвъртия инструментът се среща в огромна част от ислямския свят, както и в други райони (включително Гърция, Кипър, Армения, Грузия). Докато в предходните периоди зурната се използва за нуждите на военни и административни институции, след залеза на Османската империя тя напуска "високите" пластове на употребата си и се използва като типичен фолклорен инструмент, обслужващ селската празничност.

Очевидно зурната и сродните на нея духови инструменти с комически отвор на цевта и двойно езиче са сред най-древните, разпространени и днес традиционни музикални инструменти. Нейни разновидности звучат в наши дни на три континента — Азия, Африка и Европа.

Както по света преди хилядолетия, така и в Югозападна България днес зурната е възбуждащ инструмент с уникален тембър и мощен звук, музикален знак за празничност. Произходът на зурната на Балканския полуостров е задълбочено изследван от различни живо интерсуващи се от този инструмент музиканти и историци. В следващите няколко реда ще бъдат представени различни хипотези за това как този интригуващо наименуван инструмент е дошъл по нашите земи.

Брандл търси произхода на този употребяван от балканските роми инструмент в Индия. Доказателства се свързват с факта, че на Балканите и в Ориента на зурна свирят роми, както и в етимологическия произход на зурна и сурла от индийското shanai. Мнението се обосновава с резултати от теренна работа в Китай, Непал, Афганистан, Северна Африка, Албания, Югославия и Гърция, където този инструмент се употребява винаги в комплект с голям барабан - даул, дхол, тъпан. Твърди се, че "автентичният ромски ансамбъл от обой и барабан вероятно пътува заедно с ромите от тяхната родина", като преминава в османската военна музика, а от нея и в музиката на балканските села. Хьорбургер представя зурната като част от типичната ориенталска формация зурни и тъпан, разпространена между Мароко и Афганистан, и предполага, че е пристигнала на Балканите от Изток през XIV век.

Според Тимоти Райе много от употребяваните в България традиционни музикални инструменти като тъпан, зурна, тамбура и кавал са разпространени първоначално в Западна Азия и вероятно са пристигнали на Балканите заедно с Османската инвазия. Циганите, които според автора пристигат на Балканите на големи групи заедно с турците, пренасят както инструменти като зурната, така и особености в изпълнителския стил като отделни орнаменти, възходящо глисандо, увеличена секунда.

Друга хипотеза локализира произхода на македонската зурна в Персия, основавайки се на идентичната форма на македонската и персийската зурна. Линин, който я предлага, се позовава на иконографски данни и е категоричен, че "зурлата била позната на Балканите преди турската инвазия", но не е сигурен дали ромите са я пренесли (въпреки съществуващите мнения) и кога това "копие на персийската зурна" е пренесено на Балканите.

В изследване на народните инструменти в Югославия А. Гойкович отбелязва, че и двата инструмента са от типа на обоя, но sopile са дошли от Запад, а зурните - от Изток. Първите са подобни на старите европейски шалмаи, наричани piffero, докато вторите са дошли на Балканите от Изток - Персия, заедно с турците. Не случайно зурните се срещат само в Източна Югославия и на тях свирят само цигани.

Според гръцки автори новогръцката зурна съществува в гръцката музикална култура от Омировата ера и е свързана с авлосите — водещ духов инструмент в античната гръцка музика. Доказателства за жизнеността и значимостта на авлосите във Византийската епоха се откриват в многобройните критики на църквата срещу тяхната разлагаща морала музика.

Снимков материал: Интернет