Св. Валентин в Русе

В последно време в България на 14 Февруари започна да се празнува не само Трифон Зарезан, но и Св. Валентин. Много хора казват, че това е католически празник и ние няма защо да му обръщаме внимание. Но всички те пропускат факта, че това не е просто поредния църковен празник, а ден на влюбените, на тези, които са обичани или обичат и няма защо да го отричаме. Живеем в свят с много болка и тъга, не виждам нищо лошо ако за миг спрем и кажем на любимия човек едно простичко “обичам те”. Това ще го накара да се усмихне, да се почувства по-добре. Именно в откритата любов се крие очарованието на този ден.

Седмица преди Св. Валентин, въпреки всички изказвания на по-възрастните, атмосферата в Русе беше приповдигната. Хората бяха излязли по улиците, въпреки минусовите температури и непочистените от снега пътища. В магазините имаше най-различни плюшени играчки, сувенири и сърчица, на които пише “I love you”. Продавачите с усмивки на лице помагаха в избора на подаръци. Шумни разговори и смях се носеха из въздуха. Кафенетата бяха пълни с млади хра, които правеха планове как ще прекарат предстоящия празник. Само тук таме на някоя маса, се виждаха тъжните физиономии, на онези, които поради някаква причина щяха да бъдат сами на този ден. Въпреки това, част от тях си намираха друг повод да изкарат един страхотен 14 февруари. Появиха се и обяви за различни конкурси- за най-оригинална валентинка, за най-красива рисунка и какво ли още не. Но за жалост участие взеха само по-малките деца, които все още таяха в сърцата си представите за красивия принц на бял кон.

Тези няколко дни минаха неусетно и изведнъж се оказа, че е вече 14 февруари. Сутринта беше сланчева и топла. Беше началото на седмицата и хората бързаха за работа. Автобусите бяха както винаги претъпкани, но никъде не се виждаха ученици. Те все още бяха грипна ваканция и сигурно се излежаваха още под меките завивки. На пръв поглед Русе си остана същия- шумен, потънал в преспи сняг, забързан в своя всекидневен живот, незаинтересован от обикновения човек. Но мъничкото му сърчице тупкаше със сърцата на всички влюбени. Да имаше и такива, които отпразнуваха Трифон Зарезан, но в общи линии шумните купони вечерта, интимните срещи, червените рози и стотиците подаръци бяха по повод Св. Валентин. Той беше завладял мислите на всички и наистина ги бе направил мъничко по-добри.

Сега вече 14 февруари е зад гърба ни, но той за пореден път ме накара да осъзная, че няма значение дали си католик или не. Защото когато говорим за любов, най-важното е да имаш добро сърце, отворено за всички около теб, за да можеш след време да срещнеш твоята половинка, момчето на твоите мечти и да се обичате не само в един ден от годината, а всеки момент. Защото любовта не се планира или проектира, тя просто се заражда в душата и живее там докато й позволиш.

Снимков материал: Интернет