|
В
днешно време Добрич е един от десетте големи български градове и има
голямо административно и транспортно значение. Дали обаче този град,
в който са се запазили работилнички в духа на старите знаятчийски
традиции, винаги е бил проспрериращ? Разбира се, отговорът е не.
Както всяко селище с многовековна история и Добрич е имал мигове на
възход и падение, бил е опустошаван и обезлюдяван, но все пак се е
запазил до ден днешен за да играе своята централна роля в
добруджанския край.
Не е чудно, че най-старите
археологочески останки на територията на град Добрич са още от
Античността. И все пак за историята на селището има какво интересно
да се научи, защото то се намира на кръстопът и логично през него са
минавали какви ли не хора и народи. От Първото българско царство тук
са останали няколко гробници с характерни обредни предмети, но за
жалост по-късно градът бил унищожен по време на едно нашествие на
печенеги и не могъл да се въстанови до края на Второто българско
царство.
Етнографският комплекс в центъра на
Добрич напомня със своите работилници за едно много далечно време, а
именно 17-19 в., когато тук кипи знаятчийство и търговия, както
разбира се и земеделие. И до днес мястото все още пази спомена за
прочутия център на различни занаяти, който значително увеличава
населението си от този момент нататък. По време на турското робство
в него е имало и много турци, но градът все пак е успявал да запази
българския си облик. Той е освободен през 1878 г., а малко по-късно
е кръстен със сегашното си име на добруджанския владетел Добротица.
За
жалост в началото на 20 в. развитието на града е забавено от
военните конфликти, на които става свидетел. На няколко пъти той
минава под румънска власт, но накрая все пак отново се връща в
пределите на България. Това съвсем не става по мирен път, но важен е
резултатът – след Крайовската спогодба от 1940 г. Южна Добруджа с
град Добрич е върната на България. На 25 септември същата година
българската армия влиза в пределите на града, като по-късно този ден
е обявен за официалния му празник.
Мария Кисьова
Снимки: Архив И.М.М. "СветЪ" |