Празници и обичаи

Мнението ти на: bulgaria_svetu@abv.bg

 

 

 Денят на Независимостта

 

Преди 96 години на датата 22 септември във Велико Търново се обявява официално Независимостта на Република България. Това става чрез манифест, подписан от княз Фердинанд в историческата църква “Св. 40 мъченици”. Позорните клаузи на Берлинския договор са отхвърлени окончателно.

Тази година денят на Независимостта се чества  за пореден път с празненства във Велико Търново. Сред официалните гости на старата столица бяха председателят на Народното събрание проф. Огнян Герджиков, който произнесе слово на провелия се военен ритуал по издигане на знамето. Благодарствен молебен отслужи главата на Българската православна църква патриарх Максим. Празникът беше осветен от впечатляваща заря пред историческата крепост Царевец, където след това имаше дискотека.

В София на постоянната естрада в Южния парк децата от вокална група “Смехоранчета” използваха повода и направиха едно истинско шоу с балони и награди.

Разговаряхме с техния художествен ръководител Галина Коджаманова. Повече от кухнята  ще разберете от самата нея.

Разкажете за днешния празник.

Това е заключителен първи етап от един проект – “Пространство за талант”, който стартирахме от април с 15 годишния юбилей на “Смехоранчета”. Идеята е, колкото се може повече деца да се качат на сцена – било то, за да рисуват, пеят, рецитират стихче или някаква приказка, която са измислили. Да могат да се изявяват. За това и проектът се нарича “Пространство за талант”.

Това е първият етап, още колко предстоят?

Всичко завси от това, какъв ще бъде интереса и понеже трудно намираме спонсори, за това приключваме с днешния празник, посветен на деня на Независимостта на България. А пък след Нова година се надяваме да продължим проекта, като го направим национален.

Кои са спонсорите на днешната проява?

За да може да се реализира този проект, финансово ни подкрепиха от Постоянната комисия  за децата, младежта, спорта и туризма, а самият днешен празник го правим съвместно с дирекция Култура към Столична община. Помогнаха ни и от Обединена млечна компания “Фибела”, издателска къща “Прес”, които раздадоха книжки и рекламни материали, а пък ние от своя страна раздадохме касети и дискове.

Доволна ли сте от случилото се днес на сцената?

Доволна съм, защото се преплете това, което вече знаят нашите смехоранчета като музикални домакини и група “Емоция”. Децата, които бяха публика почти не се различаваше кой е певец и кой тепърва ще става. Художник или артист, поет или писател – това мисля, че е идеята, която днес се реализира.

Лесно ли дава днешният българин пари за детско изкуство?

Изключително трудно. За съжаление има една закономерност, че тези, които имат пари, имат дрга ценностна система, за разлика от хората, имащи интерес към изкуството, но нямащи възможности.

Това означава ли, че културата в България запада или, че се обръща по-малко внимание на нея?

Слава богу, не мисля, че запада, защото все още има “луди” ентусиасти като нас, които поддържат огънчето. Работим независимо от трудностите и смятам, че при толкова талантливи и хубави деца трудно може да умре поради липса на пари културата.

Талантливо ли е българското дете?

Изключително! Един от основните ми стимули да работя това е, че българското дете се нуждае от самочуствие.

Какви деца могат да влязат в група “Смехоранчета” ?

Музикални, артистични, деца с голямо желание. След 3 годишна възраст приемаме в групата на памперсите, след това са сладурани – от 6 до 9 годишни, ветерани са до 13 години и група “Емоция” са вече тийнейджъри.

Какво ви дава работата с деца?

Не ми позволява да остарея на първо място, дава ми много положителни емоции.

От колко години се занимавате с това и каква сте по образование?

Завършила съм пеене и хорово дирижиране. Работя с деца /срам ме е да си призная/ от 25 години. На “Смехоранчетата” съм създател и инициатор от 15 години, вече тече шеснадесета.

Имате ли издадени албуми?

Имаме 8 самостоятелни албума. Сега чакаме да излезе юбилейният “Голям Смехорански празник ІІ”

Какво си пожелавате от тук на сетне?

Много успехи, много спонсори и проекта “Пространство за култура” да продължи.

Пожеланието Ви към читателите ни.

Ние се водим от едно мото и се надяваме, че читателите ви ще го разберът.

“Ние не наследяваме света от нашите родители, а го взимаме на заем от нашите деца!”

Желая им да бъдат ентусиазирани, защото когато човек е ентусиазиран, може да постигне абсолютно всичко!

 

 

Материал: Петя Симеонова

Интервю и снимки: Владимир Христовски

 

Към главната страницав-к "СветЪ" 2004 ©