(1792 - 1868)

Джоакино Антонио Росини е роден в Песаро (Италия) през 1792 г. в семейство на родители-музиканти. Той изучавал свирене и пеене, а оперното си писане започнал на 18 годишна възраст с комедия за Венеция в едно действие, след което започнал да получава още поръчки за Венеция, Болония и Милано. Росини бил изключително продуктивен, създавайки седем опери за по-малко от 16 месеца.

Творбите на Росини показват неговото майсторство чрез пищни думи, вокални краски и невероятна спонтанност. Първите му опери, получили международно одобрение, са сериозната „Tancredi” и последвалата комедия “Dell'arte L'italiana in Algeri” (1813). През 1815, Джоакино бил нает като музикален и артистичен директор в театъра Сан Карло, където продължил да твори, но без особен успех. Оперите, които написал по това време, не били особено забележителни, с изключение на една овертюра, която той „заел” от една друга своя по-успешна творба. Само две години по-късно този трик бил повторен, когато същата музика намерила място в „Севилският бръснар”. Премиерата на известната опера била необикновена както със сценичните си грешки, така и с бъркотиите в публиката. Следващите предтсавления минали много по-гладко и „Севилският бъснар” станала любима опера на композитори като Бетовен, Верди и Ричард Щраус.

Следващите няколко години станали свидетели на „Отело”, „Пепеляшка” и „La Gazza Ladra”. През 1822 г. Росини се оженил за Изабела Колбран, но съдбата била отредила кратко щастие на двойката. Композиторът създал с невероятно драматично темпо седем нови опери в периода 1817-1823 г.

След това композирал „Семирамида” по трагедията на Волтер. Изабела претворила главната роля и с това композираните опери на Джоакино в Италия приключили.

Росини се преместил в Париж, където създал „Le Siege de Corinthe” (1826), „Le Compte Ory” (1825) и „Guillaume Tell” (1829). Последната се смята за най-добрата опера на Росини, тъй като съдържа най-вдъхновената музика и зрелищни изпълнения. Самият композитор почувствал, че това е върха на оперната му кариера и на 37-годишна възраст спрял да твори завинаги. Той и Изабела се завърнали в Италия, където той започнал да има проблеми с ума. Съпругата му починала през 1845 г. и Росини се оженил повторно, след което възвърнал за кратко здравето си и започнал да композира творби за пиано и вокал.

Джоакино починал на 13 ноември 1868 г. във Франция като всепризнат и уважаван композитор. „Севилският бръснар” и до ден днешен си остава една от най-популярните опери по целия свят и все повече неизвестни творби на Росини стават достояние чрез нови интерпретации.

Снимков материал: Интернет