На Петдесетия ден от Господното възкресение Светия Дух слязъл над апостолите във вид на огнени езици и ги дарил с благодатните дарове. Празникът се нарича Петдесетница, защото това събитие е станало в деня на старозаветния празник Петдесетница.

За старозаветните Петдесетница бил един от трите велики празници. Първоначално празникът отбелязвал завършването на жътвата на ечемика. Празнувал се с приношение на хляб и жертвени животни като ден на радост и благодарност, припомнящ странстванията в пустинята и освобождението от Египет. В по-късни времена на този ден се отбелязвало получаването на Синайското законодателство, петдесет дни след излизането на евреите от Египет. Празникът бил тържествен и радостен, в Ерусалим се стичало голямо множество от хора, за да принесат в благодарност на Бога установената от закона жертва.

За апостолите денят бил двойно свят, защото е денят на Възкресението - неделния ден. Събрани в Сионската горница, където пребивавали в постоянна молитва след Възнесението на Христос, сред тях била и св. Богородица, и други вярващи - всичко сто и двадесет души.

В десет часа сутринта, настанал голям шум от небето. Като че ли вихрушка се спуснала над къщата, където били събрани. Това били огнени езици, които се вихрели в небето. Още щом божественият огън пламнал в душите на апостолите, изпълнени с даровете на Духа те започнали да прослявят величието на Бога, като заговорили на разни, непознати за тях дотогава чужди езици.

Изненадващо може би за мнозина, но 20 юни е ден на бащата. Дълго време мъжете негодуваха, че оставали забравени и как така щяло да има “ден на мама”, а нямало “ден на тати”. За това в последните години се появи и такава дата в празничния календар, която да погали мъжкото самочуствие. Този ден се чества по различни начини. Преди време, китайците не подаряваха цветя на мъже, защото го смятаха за смешно, и считаха, че мъжете нямат работа с цветя, цветята са патент на жената. Днес нещата изглеждат другояче. Ако мъж получи цветя, му завиждат. За деня на бащата, често се подаряват жълти рози-символ на любовта към бащата.

Празник в чест на св. Петър - господар и ключар на рая според народното вярване. В представите на българите Петър и Павел са братя, а някъде се смятат и за близнаци. В традиционния календар на Петровден завършват Петровите пости и се отговява с младо петровско пиле - жертва за светеца. В някои райони на Петровден се правят сборове. Месят се обредни хлябове и се ядат ранни ябълки - петровки. От тях жените раздават за здраве. На някои места те се раздават като помен за умрели деца. Празникът съвпада с времето на жътвата и на него се работи, обикновено през първата половина на деня.

Според християнския календар Петровден се свързва със св. апостоли Петър и Павел, ученици на Христос. Петър е родом от Галилея, след смъртта на Исус проповядва в Ерусалим, Антиохия и Коринт. Около 67 г. е разпънат на кръст по нареждане на император Нерон. В иконографията св. Петър се изобразява като старец в бели одежди, който държи ключовете на Райските порти и определя коя душа е праведна и коя не.