опознай светъ

Да опознаем СветЪ заедно: svetu_svetu@abv.bg

 

Радецки

корабът на ботев!

И.

М.

М.

 

С

в

е

т

Ъ

 

Здравейте мили читатели!

Чудите се защо съм толкова енергична и усмихната? Защото съвсем скоро се върнах от едно страхотно място - корабa "Радецки", - за което нямам търпение да ви разкажа. Преживяните дни бяха страхотни, но няма думи, с които да ви ги опиша. Просто трябва да отидете и да го изживеете!

Историята на кораба (в началото параход) ми се видя доста интересна, а за вас съм подбрала само най-значимите моменти.

"Радецки". Няма българин, чието сърце да не трепва само при споменаването на това име. Няма българска душа, която да не се развълнува от подвизите на Ботевата чета, свързани с този кораб. Австрийският параход се оказва симвл на жаждата за свобода на милиони българи. Корабът обединява цял народ в една (и не само една, както ще разберем по-долу) обща кауза, изпълвайки я с ентусиазъм.

 

"Радецки" е построен през 1851 г. в завода "Обуда" в Будапеща, намиращ се в рамките на тогавашната Австро-Унгария. Носи името на фелдмаршала Йозеф Венцеслав Радецки (1766-1858), който е славянин, словак по произход. В центъра на Виена е издигнат негов паметник, а до ден днешен бюста му краси носа на кораба "Радецки".

Сама се убедих, че историята на този кораб е изпълнена с много перипетии, възходи и спадове.

През 1906 г. по инициатива на Стоян Заимов и с подкрепата на тогавашното правителство на Димитър Петков, се решава по случай 30-годишнината от Освобождението на България от турско робство да се изгради край Свищов военно-исторически паметник-музей. Идеята е Текир дере да се превърне в Дунавен речен ръкав, където на вечен пристан да стои корабът "Радецки". За целта е трябвало да се откупи и Първото императорско дунавско параходство - Виена. Когато народното събрание се събира да гласува предложението на министър-председателя Димитър Петков за сума за откупуването, той е убит на бул. "Цар Освободител". Впоследствие идеята е забравена.

 

През 1926 г. в Свищов се формира комитет "Цар Освободител" с почитен председател Стоян Заимов. Комитетът решава да изпълни проекта за паметник-музей в Текир дере. Призовани са всички българи да помогнат "Радецки" да се завърне в българските води. За да не искат пари нито от Народното събрание, нито от цар Борис III, министерството на просветата трябвало да осигури 6 държавни кинематографа - 3 за Северна и 3 за Южна България. Целта е, опитни лектори от градове и села да събират под формата на входни такси житни храни, които по-късно осребрени да образуват нужния капитал за откупуването на "Радецки". Предвижда се по тази програма до две години да се съберат 50 000 000 лева за осигуряването на стабилен фонд за материалната издръжка на всички паркове-паметници, военно-исторически къщи, музеи и мавзолеи, издигнати от Комитета "Цар Освободител Александър II".

След Първата световна война се разчува, че параходът ще бъде ремонтиран. А амбициите на Свищовския комитет са да се ремонтира и възстанови автентичния вид на парахода "Радецки". Но той е бракуван през 1913 г. и е разрушен от австрийското параходно дружество през 1924-та. Смята се, че до това е довело бездействието на няколко български правителства.

 

Благодарение на Дегоберт Енглендер до нас са достигнали важни материали във връзка с превземането на парахода "Радецки" от Ботевата чета - доклад до централния инспекторат във Виена, протокол с показанието на екипажа на “Радецки” за завладяването и спомени на капитана за събитията.

Доклада е писан на 30 май 1876 г. В него се съобщава, че "Радецки" е нападнат от въстаници на 29 май при своето четиринайсто пътуване, около един час след отплаването му от пристанище Бекет, т.е. в 12:30 ч. Капитанът е принуден от 6 въоръжени лица да чуе исканията на четниците. Описва преговорите с тях и войводата им, униформата, въоръжението, как параходът стига до Козлодуй и после продължава по пътя си. Втория документ от 1 юни 1876 г. - денят на Ботевата гибел, е протоколът с показанията за завладяването на "Радецки". Той дава най-главните моменти на събитието, но както казва и самият Енглендер, той не описва с живи краски събитията, разиграли се на кораба. В своите спомени капитанът пише, че тяхното пресъздаване не е отразено точно, а е преразказано, въпреки това е бил принуден да подпише протокола. Знае се, че капитанът симпатизира на делото на четниците, след като параходът пристига във Видин от него се иска да превозва турска войска, но Енглендер категорично отказва.

 

Ето какви са впечатленията на капитана от младия войвода на четниците: "Самия Ботев ми направи силно впечатление със своята коректност, енергия и темперамент. Още преди да наближим българския бряг той ме повика да се уверя, че както параходната каса, така и товарът са непокътнати. След дебаркирането наблюдаваха една тържествена и трогателна гледка. Чу се мощният Ботев глас и всички паднаха на колене, целуваха родната земя. На възгласите за сбогом: Да живее Франц Йосиф!, Да живее капитанът!, аз отговорих тихо: На добър час! - и разклатих няколко пъти високо фуражката си."

След разигралите се събития на "Радецки", Енглендер се явява във Виена, за да направи подробен доклад. Трябвало е да бъде преместен на работа в Горния Дунав, но молбата му да остане на "Радецки" е удовлетворена. А през 1888г. той предава спомените си за май 1876 на Захари Стоянов. Половин век след незабравимите събития, през 1925 година капитанът изпраща много от реликвите на кораба в България, като например флага на парахода, който имал австрийския и унгарския герб; оригиналното позволително; печат на парахода; подробно изложение за всичко, което е видял този ден и др.

 

Тези предмети и документи са донесени от един от братята на капитана - Адолф Енглендер, директор на австрийския кредитен институт. Вещите са предадени на Борис III на тяхната едночасова среща.

Широко известен факт е, че "Радецки" е възстановен в чест на 90-годишнината от смъртта на Христо Ботев. Първият човек, подел кампанията за възстановяването му, е журналистката Лиляна Лозанова. Нейната инициатива е подкрепена от вестник "Септемврийче", в чиято редакция работи.

Лиляна Лозанова открива на 6 ноември 1964 г. сметка със сумата от 2.50 лв. По тази сметка в следващите години всяко едно училище предава своя дан за построяването на "Радецки". Кампанията е огромна, ентусиазмът невиждан. В чест на 90-годишнината от гибелта на Ботев 1 200 000 български деца възстановяват парахода.

 

Когато възниква идеята за възстановяването на кораба от децата, няма на разположение никакви данни, снимки, чертежи, описания на външния вид и вътрешното разположение. Отново е отправен призив във вестник "Септемврийче" всеки един българин да помогне с каквото може.

Националният щаб изпраща тричленна комисия в Будапеща и Виена за събирането на нови сведения. В завода "Обуда", където през 1851 е построен корабът се намира инвентарната книга - в нея се съдържат всички технически данни за парахода, например дължина, височина, газене и т.н.

Оказва се, че албумът на "Радецки" е направен от неговия бояджия - тогава на 84 години - Кирали Йожеф. Той е боядисвал кораба от 1906 до бракуването му през 1918 година. Неговите сведения се оказват много ценни, защото той с най големи подробнисти описва какви са били кухненските съдове, килимите и други важни неща за кораба "Радецки".

 

Когато през август 1966 година новопостроеният "Радецки" пристига официално в Будапеща, на палубата му застава и Кирали Йожеф, той е гост на тържествата на козлодуйски бряг по повод пускането на кораба по вода. Датата е 30 май 1966г.

Неговата сника се намира в експозиция в първа класа на кораба "Радецки" , там старият майстор може да се види с макета на легендарния кораб, направен от самия него.

Отново от щаба е определено и заданието на корабостроителния комбинат. Откъм външно и вътрешно оформление този "Радецки" трябва да е пълно копие на оригинала. Параходът да пътува предимно на българското крайбрежие, с възможност за преход по целия район на река Дунав. Скорост срещу теченито - 8км/h, а по течението - 12км/h, да има пътникосъвместимост 300 души.

 

Новият кораб е дълъг 57.40 метра и широк 17.50 метра (колкото е бил и оригинала по данните на бояджията Кирали Йожиф); кабините на капитана и на екипажа са възстановени по подобие на австрийския "Радецки"; склуптурът Петър Дойчинов прави бюста на ген. Радецки за носовата част, като ползва снимки на оригиналния бюст.

През 1966 година музейната експозиция е обновена няколко пъти, тя е изцяло посветена на живота и делото на Христо Ботев, на съдбата на неговата чета. Експозицията и до сега се съхранява в първа класа на кораба "Радецки", а нейната основна част е изнесена на масата, където Ботев пише своето велико писмо.

 

Днес там се съхраняват мастилницата и перодръжката на капитана, управлявал кораба в неговото завземане от четниците.

За възстановяването на "Редецки" пионерите внасят вместо обещаните 45 000 лева, 523 000 лв. събрани от билки, вторични суровини и участие в трудови бригади. Децата издирват над 27 синове и дъщери на Ботеви четници, а на 28 април осъществяват среща с тях в къщата, където е живяла майката на Ботев - баба Иванка.

На 1 май 1966 г. корабът е даден за заводски изпитания. Особено тържествено протича посрещането му на козлодуйския бряг на 30 май 1966 г. Хиляди хора, стекли се от всички краища на страната, имат среща тук с една оживяла страница от нашата история. Всеки присъствал делегат е трябвало да си ушие калпак като този на Ботевите четници. Изработени са 600 идейни проекти за изработването на пощенска марка, посветена на инициативата децата да построят легендарния "Радецки". Няма човек, който да не е възхитен от делото на 1 200 000 български деца. През 1968 година е подобрено управлението с две малки корекции на легендарния кораб.

Датата 15 март се оказва фатална за "Радецки" при неговата зимовка в русенския лиман - след силен снеговалеж и небрежност на екипажа, корабът потъва. На помощ пристигат специализирана съветска група от Измайл, взети са необходимите мерки и "Радецки" изплува на повърхността. С много труд и средства отново е обзаведен.

 

Със заповед на Министерството на транспорта обаче е назначена 6 членна комисия от специалисти, която да изясни състоянието на кораба и неговата бъдеща работа. Изводът й е, че едва след основен ремонт "Радецки" ще може да се експлоатира нормално, предвижда се до 30 април 1983 корабът-музей да бъде възстановен напълно. Периодично "Радецки" изпълнява рейсове и базата му е напълно пригодена за това.

Първият директор на музея, доказал своята енергичност, размах и непоколебимост е научен сътрудник Евгени Сачев - той допринася много за превръщането му в институция.

През 1988 г. е подменена парасиловата установка на "Радецки" с дизелова и тогава параходът става кораб. Отново влиза в ремонт за цели 5 години - до 1993.

През 1982 със създаването на Националния музей параход "Радецки" и установяването на парахода на козлодуйския бряг, е осъществена идеята на комитет "Цар Освободител" с председател Стоян Заимов. Благодарение на взаимната работа на няколко министерства това дело става осъществимо.

 

"Радецки" - живият паметник на Ботевото дело, на вечната борба за свобода на цял един народ.

Дейността на музея от неговото създаване до наши дни можем да охарактеризираме само с една дума - борба. Борба, изразяваща се в опазването и съхраняването на тази светиня за българския народ; борба за опазването и съхраняването на Ботевото дело за паметта на будните поколения.

Днес величието на този кораб, заедно с гордото му "тяло" се намира на брега на река Дунав в Козлодуй. Отворен е за посещения за всеки, който иска да се докосне до една малка част от героичната ни история.

Аз бях там и го видях! Надявам се историята на този невероятен за българския род кораб да ви е била поне толкова интересна, колкото е и за мен.

 

БЪДЕТЕ ГОРДИ С ИСТОРИЯТА СИ!!!

БЪЛГАРИТЕ СМЕ ВЕЛИК НАРОД С ОЩЕ ПО-ВЕЛИКА ИСТОРИЯ! НЕКА Я СЪХРАНИМ И ПРЕДАВАМЕ НАТАТЪК- ОТ ПОКОЛЕНИЕ, НА ПОКОЛЕНИЕ И НА ВЕКИ!

 

opoznai@svetu.com

 

Снимков материал: http://www.slovo.bg/radetzky/

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Към главната страницав-к "СветЪ" 2004-2005 ©