На пръв поглед съвсем обикновен ден – нищо различно! По нищо не личи че е празник. Единствено пред Народния театър нещо наподобяващо на концерт - поздравяваше българите за светлия ден. Казвам “наподобяващо”, защото и малкото дошли ентусиасти, бяха готови да си тръгнат. Единственото което ги спираше бе може би това, че са българи, че са горди от това и.... са дошли да видят децата си, които танцуват и пеят в самодейните ансамбли. С една дума, обстановката преди да започне концерта беше плачевна.

Но със стихотворението на Вазов - “Аз съм българче”, което изрецитира едно малко момче, слънцето се показа иззад облаците и сякаш се усмихна, напук на всичко, което се опитваше да развали празника. С това бе дадено началото на истинския народен празник. Последваха тракийски танц на “Ансамбъл Здравец”, песента “Мари мома хубава” изпълнена от Любена, шопски песни изпълнени от певческата група “Чучулига”и други...Под звуците на медните гласове на даровитите български деца се зави чудно хоро. Някои знаеха стъпките, други не, но въпреки това те с усмивка се поклащаха в ритъма на музиката. Хората се веселяха, усмихваха се и празникът се почувства от събралото се множество.

Наслаждавайки се на народните танци се замислих, какво кара тези млади и енергични хора да са тук на този ден и да танцуват? Какво всъщност е за тях 3-ти Март? Може би е повод да се повеселят, или може би несъзнателно се опитват да се почувстват горди, че са българи? Любопитна бях да разбера какво мислят и реших да ги попитам. Отговорите не ме изненадаха – те бяха такива каквито си ги представях. Наистина хората бяха тук, за да покажат българските традиционни фолклорни танци. За тях 3-ти Март е най-българският празник. В този дух и смисъл бяха думите на Полина (18г.) от София. Тя танцува народни танци от 3 години и това й доставя огромно удоволствие. С думите “Горд съм, че съм българин”, към нас се присъедини и 18 годишния Йордан от София. Той вече пета година радва публиката със своя талант да танцува и да дарява усмивки на публиката.

Към всичко казано от хората край мен, аз мога да добавя само - това е денят, в който трябва да си спомним за онези герои, дали живота си за ново начало на родината ни, в което тя да пребъде

Снимков материал: МАДлена атева