Чужбина или България

...голяма заплата или вкусна салата?

Митове, предразсъдъци и празнословие - три думички, които доста точно определят безбройните коментари на тази тема, като се започне от споровете в кръчмата, малко по-надолу по улицата, та се стигне чак до големите медии. Сулю и Пулю оттатък наш`то сиело невидяли ежедневно ни засипват с обобщения за живота в чужбина, без да отчитат уникалността нa всяка отделна държава. Затова и смятам да ви представя това, което аз съм видял и усетил, а не какво съм чел с надеждата да не попадна в групичките, описани в началото.

Германия

За съжаление впечатленията ми са невероятно малко и са базирани само на кратък престой в околностите на Франкфурт. Нещата, които ми направиха особено впечатление там бяха любезността на всички наоколо и чистота, която обгражда всичко. Представяте ли си в България едно летище от ранга на Франкфуртското с един огромен аутобан, а наоколо да си подскачат съвсем спокойно няколко зайчета, все едно са в някаква девствена гора? Мечти... Или пък човек от персонала на летището ни да обикаля половин час с колело по огромните багажни отделения, след като сте му казали че багажа ви липсва?

САЩ

Какво ли не бях чувал преди да замина отвъд Голямата Вода, та даже и ориентация преминах, но нищо не е същото, когато попаднеш в реална обстановка. Хората, с които се запознах доста често не блестяха с кой знае колко голяма обща култура, но естествеността им ме накара да се позамисля, върху голяма част от ежедневието ни, което се основава на позьорството. Първоначално разбира се е шокиращо да видиш професора ти по политология с дънки, риза и маратонки на сесия, но се свиква, та дори почваш да си мислиш защо не и от части да му завиждаш. Е, и там имаше крайности от типа на това да видиш цялото меню на стола за три дни назад върху бялата тениска на шофьора ти, но такива моменти май са неизбежни.

Едно от нещата, който ме караха да се сещам по-чистичко за България беше садистичното безвкусие на бързата храна, която май си беше и единствена.

Чели ли сте "1984" на Оруел? А сещате ли се как в книгата се описва за постоянното държане под напрежение чрез редовни двуминутки на омразата, арести и създаване на чувство за опасност? Е, такова нещо присъстваше почти навсякъде - табели, които те карат да следиш за подозрително поведение и да го докладваш, всякакви детектори сложени по музеи и входове на паркове дори. Психозата е пълна и ние може да бъдем доволни, че тук това го няма.

След като се върнах най-често задавания въпрос беше "Къде искаш да живееш сега - тук или там", на което отговарях:

"- В България с американския стандарт на живот".

Но в крайна сметка, ако теглим чертата трудно може да се заключи еднозначно. Българите притежаваме една невероятно разнообразна природа и се радваме на по-природосъобразен начин на живот, но изоставаме откъм доход и възможности спрямо страните от ЕС и САЩ. Затова най-добре приемете един съвет- направете една услуга на себе си и на душата си и не се ограничавайте в рамките на бялото и черното, в границите на Чужбина и България. Живейте там, където се чувствате добре, но не забравяйте, че светът е красив и шарен и си подарявайте по един билет за случайно избрано място. Разбираемо е, че не всеки има средствата да излиза извън граница веднъж в месеца, но какво е оправданието да не си купите билет за 15 лв до някое красиво кътче на страната ни? А веднъж усетите ли емоцията, която се крие във всяко пътуване, сигурен съм, ще намерите начин да си подарявате и билета до където си пожелаете.