Горди Българи ли сме?

"От витоша по-високо нема..."

Зависи. Ако под горди разбираме това, което наистина съдържа думата "българи" - не; прекалено малко хора осъзнават това.

Думата "горд", в българската история, означава изпълнен със съдържание - смел, добър, велик - и затова - достоен. Достоен всъщност е разтегливо понятие - за мен означава човек, който знае колко е ценен за това, че е личност; осъзнава, че съществуват ценности като морал, дух, уважение и добро отношение към ближния - и не им изневерява. Достоен може да бъде и човек, който е направил нещо добро за много хора и в замяна - поискал само една усмивка.

Достоен е и всеки човек, който е съумял да запази състоянието "любов" в душата си без значение през какво е преминал и какво крие в неизвестното неговата съдба - всички тези хора могат да носят с усмивка званието "Горд!"

Ние, Българите, наистина имаме с какво да се гордеем - миналото ни е изпълнено с велики подвизи и светли личности, а страната ни е прегърната от много красива природа. Със сигурност има още много неща, които да ни накарат да се чувстваме горди.

Но днес очите ми не виждат това, което трябва да означава думата "горд" - по улиците е пълно с хора, които се държат не гордо, а надменно. Прекрачили са границата и показват това, което не са. Сълзите в очите ми ми казват, че отново съм видяла човек, който се отрича от България - не я прияма такава, каквато е...затова я ранява още повече с боклуците по земята; презрително отношение и груби заплахи един ден да я напусне. Тъжна гледка. А наистина тъжното е, че с всеки изминал ден слепците стават все повече. И все по-малко ставаме тези, които имат смелост да останат и да се опитат да променят всичко това; да погледната България с истински очи, а не с онези, покрити с мъгла; да отворят сърцата си за красивото, което е тя - да го бележат, за да е могат никога да се откъснат от нея.

Аз лично не бих могла да се отделя от тази страна - тя за мен е свято място; с дух, който винаги ми дава сили. Тя е свят, с който малко народи могат да се похвалят; тя е силна - изпълнена с мощ; тя е велика! Раждала е и велики синове: Такива са неповторимият Вазов, последвалият го Ботев; Апостолът - ангел на българите, хранителят а българската надежда - Васил Левски; гордият и легендарен Пенчо Славейков.

Има я Витоша, която тъй прекрасно е описал Алеко; има ги кристално изящните й води - реки, езера, море; безкрайната, зелена шир - пейзаж, роден за душата.

Заради всичко това бългъринът трябва да е наистина горд. Надявам се с тези редове да успея да премахан поне една робска мисъл; да събудя поне две робски очи; да докосна поне едно робско сърце и да му даря светлината.

Иска ми се когато отваряме очи сутрин да не виждаме поредния сив ден, а ведрото, усмихнато лице на слънцето, което ни целува за "Добро утро!". Може би ако прекрачвахме границите на родината само, за да кажем и на други колко прекрасна е тя всичко щеше да е по-различно. Не знам.

На абитуриентския си бал аз пях една песен - "Ще избягам ли от теб?" и в една кратка пауза между куплетите изкрещях: "Аз няма да избягам!". Тогава го казах на съученичките си - мои приятелки, но сега го казвам а теб, българино! Бъди горд, че имаш такава майка-светиня и, че носиш името Българин!