Интервю със зам.-министъра на образованието и науката

г-н Юлиян Наков

за българското образование в началото на 21 в.

Интернет Младежка Медия “СветЪ” винаги се е интересувала от бъдещето и реализацията на младите хора в България. На всички ни е известно, че, за да бъдеш конкурентно способен, са нужни знания, които по мнение на голяма част от обществото, трябва да се придобият по време на обучението ни в училище. Дали е така и успява ли училището да се справи с поетия ангажимент, ще разберете от интервюто, което направихме със зам.-министъра на образованието г-н Юлиян Наков.

Г-н Наков,

Смятате ли, че е ефективно обучението в българските училища? Защо?

 Отговорът не може да бъде еднозначен – от една страна българското училище проявява завидна стабилност при опитите от последните години да се прокарват чести и необмислени промени на парче. На този фон то учудващо добре пази равновесие и това се дължи на многото прекрасни учители и директори, които работят в системата…. От друга гледна точка ефективността му намалява главоломно, защото дълго време е оставено без нормалната грижа на бюджета и много от световните тенденции минаха покрай него, а това доведе съвсем естествено до категорично разминаване между поколенията, участващи в образователния процес родители-ученици-учители-администрация... Липсата на инвестиции в образованието, превръщането му в приоритет едва в последните години ни принуждават да отбележим, че то е в сериозна криза, излизането от която сме длъжни да осъществим заедно, защото иначе ще се самоунищожим.

Добре, но училището все по-трудно успява да задържи учениците в клас. На какво, според Вас, се дължи това? Кои са начините за интеграция на децата с финансови проблеми в класните стаи?

Проблемът с трудното задържане на учениците в училище е световен. Ако при нас той има главно социално измерение, а като съпътствие можем да посочим характерните проблеми за страните с напреднали икономики: там просто информационните технологии налагат да се премине към нова форма на организация на учебния процес, а това още не се случва… Дочуваме даже, че в далечни земи се въвеждат експериментално нещо като заплати, за да мотивираме младите да посещават училище… При нас проблемът е категорично социален – и струва ми се в последната година започна масирано въздействие върху явлението. Чудеса няма да станат веднага, но все пак ще се отлепим от дъното. В образованието има един много важен момент – парите изчезват веднага в системата, а резултатите са бавни, виждат се след години.

Изпростява ли младежта ни, бягаща от училище и нежелаеща да се образова? Пагубно ли е младият човек да не посещава редовно учебни занятия, знаейки, че може да си “купи” диплома? Какви са Вашите наблюдения за отказа на младия човек да се развива интелектуално?

Аз не мога да си послужа с този израз, когато говоря за младите хора… По-скоро бих казал, че по-висока е степента на наивност, безотговорност и усещането, че „мама и татко пак ще се погрижат, ако греша”… Това води до безкрайно дълго детство и социален инфантилизъм, който в никой случай не е полезен на младото поколение. Училището е мястото, в което може да се намерят и приложат добри инструменти за борба с феномена, за който споменах по-горе. Дори и „купуването”, за което споменавате смея да твърдя, че е било факт и в моето детство, а и много преди него и не само у нас. Следва ли това да ни демотивира? В социалната реалност и практиката в следучебния период ти си този, който може, а не този, който си е купил нещо и го носи в задния джоб. Животът е безпощаден…, като си го започнал с покупка, постепенно ти се налага да го купиш целия, а това е невъзможно… Е, по-трудно се живее с принципи и честен труд, но пък чистата съвест и тежестта на постигнатото по този начин е несравнимо с всичко останало.

А интересни ли са учебните програми за учащите се и ако не са, то какво е нужно, за да станат такива? Има ли предмети, които са излишни и такива, които трябва да се въведат?

С този въпрос се спираме на още една от множеството причини, които не бях в състояние на изчерпя по-горе, за да отговоря, защо днешните ученици не посещават училище. Това, което винаги е било в основата на учебните програми, е заложеното от учените и учителите на всяка нация стремление да се постигне по-добро и по-дълбоко познание. В този смисъл често пъти възрастните извършват едно съдържателно насилие, изпаднали в любуване на неща, които осъзнават от висотата на годините си, че могат да бъдат много полезни и личностно въздействащи… Какво да се прави това е вечната битка между поколенията… В днешната епоха на учене през целия живот, на информационни технологии, които ти позволяват да достигнеш с максимална скорост до избора на информация точно, когато осъзнаваш нуждата от нея, би следвало да се ревизира изобщо подходът към правене на програмите, както и максимализмът, с който често пъти са белязани те. На преден план следва да се търси широка отвореност за дострояване на градежа в рамките на целия живот на индивида, а като основен акцент следва да се търси усвояването от младия човек на метод на учене плюс една солидна ценностна система, без която модерността няма да успее да защити себе си и значимостта си.

Нужно ли е на ученик в горен курс, който вече е избрал какво иска да следва, да учи предмети, от които няма да се нуждае в по-нататъшното си развитие?

Тук следва да се осъществи една гъвкавост, за която към днешния ден у нас не сме готови. Традицията ни насочва предимно към търсене на енциклопедизъм и трупане на бази данни, които могат да проработят, но могат и да си остават само като ненужен баласт някъде в бездънния склад на мозъка ни. Струва ми се, че в тази посока, ще предстоят промени в рамките още на следващия политически мандат, свързани с промени на Държавните образователни изисквания за учебно съдържание и учебните програми, направени върху тях. Работата в момента се стартира и тя е свързана с изследвания и замервания, които изискват време и търпение, както и много широка разгласа и обсъждане.

В последните 10 години в българските училища часът по физическо възпитание е свободен. Защо не се предоставя база на децата да спортуват и учителите не работят сериозно по тази дисциплина?

В рамките на мандата, започнал през септември 2001 г., се случиха доста положителни неща в тази посока и не мога да се съглася с пълната обреченост, която се съдържа в така поставения въпрос. Първо искам да посоча, че през ваканциите спортните бази работят с ученици и достъпът до тях е безплатен. Второ, макар и с цената на известно забавяне, бе въведен извънреден час по физическо възпитание, който позволи използването на нови обучителни модули, които са по-привлекателни за младите хора. Иначе като обяснение пак ще назова като основен проблем недобрата база на училищата, както и условията в съблекалните, които съвсем не поощряват физическото натоварване, съчетано със следващи часове от общообразователния цикъл. Тук е едно от полетата, на които следва да се наблегне особено сериозно като финансиране в близко бъдеще.

Работи ли се по обновяването и модернизирането на училищните бази – компютърни зали с високоскоростен интернет, салони за спорт с професионално оборудване, набавяне на необходимите спортни уреди и екипировки. Предвижда ли се въвеждане и обучението по нови видове спорт и спортни дисциплини?

Ще започна отзад напред, предвижда се и знам, че в модулите на допълнителния час по физическа култура и спорт това ще се случва… Сега към началото, вниманието в момента е насочено към фаталното изоставане на компютризирането, а то предвижда комплексна интервенция - кабинет, скоростна комуникация, квалификация минимум на един човек от учителския екип. Инвестициите в спортната база на училищата е нещо не по-малко важно, но към момента не е на дневен ред. Всеки бюджет има свои граници, не можем да го разпъваме до безкрай!

Правилно ли е децата ежедневно да се готвят по 4 различни предмета и да имат по 7-8 учебни часа? Това не е ли много изморително?

Аз много харесвам фразата на един голям учен-енциклопедист от миналия век проф. Джейкъб Броновски, че „ако човек може да се сравнява с машина, то той може да се нарече само машина за учене!”… Това следва да се възприеме като шега, но бих казал, че е въпрос на организация както и метод на работа…. Не мога да кажа, че някъде по света учат по-малко от нас, даже напротив, българските ученици са от най-малко пребиваващите в училище, с най-малък брой часове през седмицата.

Защо има училища, в които учебните часове започват в 8:00 ч., а в други - в 7:30?

 Въпрос на капацитет на сградата, организация на програмата и желание да се свърши по-рано във втората смяна… по-късното стартиране, обаче е свързано с по-късно свършване на учебните занятия и особено ако те се водят на двусменен режим не е особено сполучливо да се стартира по-късно… много могат да бъдат обясненията. В България от край време училището започва работния ден твърде рано. Ситуацията в другите страни е твърде пъстра и различна… Но както знаем нищо не е дадено веднъж завинаги, когато престане да удовлетворява и събуди неудовлетворение, се променя.

Защо продължава пушенето на цигари и употребата на алкохол в дворовете на училищата и вътре в тях? Прилага се само епизодичен контрол, а след това - нищо.

 Мисля, че това е въпрос на самоконтрол и уважение, с което всяко дете идва от дома си на училище. Никакъв контрол не може да има там, където липсва самоконтролът на доброто възпитание и ценностите.

Дава ли някакви преимущества средното образование в днешно време? Може ли човек да очаква добра реализация с диплома за средно образование?

Естествено да. Без диплома за средно образование не е възможно да получиш висше, а в днешното общество висшето образование е абсолютният минимум, с който се стартира на пазара на труда.

Промени ли се нещо в българската образователна система през изминалите четири години? Какво е новото и кои ще бъдат основните задачи пред Министерството на образованието и науката за следващите години?

Най-важната промяна бе, че администрацията на Министерството заработи на значително по-високи обороти от предишните. Това позволи да се наваксат много фатални закъснения и да се положи добра основа за политически консенсус около нуждите на българското образование. Това може да се сметне за твърде малко, но ви уверявам, че е било постигнато с ежедневна борба с вредни административни практики, породили по-голямата част от днешните проблеми…. В следващите години е достатъчно да се претворят амбициозните цели и задачи от стратегията ни в дела, за да постигнем очакваното. Началото е положено, това е по-важно.

Ще се промени ли системата ни на образование след 2007 г.? В какво ще се изрази тази промяна – количеството или качеството ще доминират?

Промяна ще има и тя ще е свързана с повишаване на качеството. Това е най-краткото и конкретно нещо, което мога да предложа като отговор.

Матурите ще се превърнат ли в “европейски изпити” или изобщо няма да ги има? Министерството на образованието опитва ли се да “изкорени” от системата си частните уроци, за които се твърди, че са “входен билет” за ВУЗ-овете?

Матурите ще се превърнат в европейски изпити, естествено не от първия момент на своето навлизане през 2006 г. защото би било наивно да смятаме, че с най-първите випуски ще успеем да постигнем желаното качество. Постепенно това ще се случи, работим точно и спазваме поставените цели и срокове, в тази посока… Частни уроци има навсякъде по света, но процентът им не е така висок, както у нас. Изкореняване не е точната дума, но разумното им ограничаване, като средство за изоставащите, е нещо приемливо. Училището трябва да дава нужното качество, това е неговата мисия.

Какви ще са промените? Какво иска ЕС от българските ученици и студенти? Ще успяват ли държавните образователни учреждения да подготвят квалифицирани кадри, които да са от полза за България и Европа?

Те са ясно дефинирани: високо качество на образованието за всяко дете, гарантирано в цялата образователна система, мобилност и конвертируемост на документите за завършен образователен етап и степен. Българското средно образование и в момента издава дипломи, които позволяват движението на завършващите ученици в различни висши учебни заведения по света… нека си пожелаем и с дипломите от висшето образование да се случва същото...

Какъв е младият човек във Вашите очи? Старае ли се Министерството на образованието и науката да подкрепя инициативите на младите хора?

Младият човек, това е здравето на нацията и нейното бъдеще! Целият ни мандат бе свързан с това да сме полезни, когато ни потърсят и да предложим търсената и необходима инициатива… Смятам, че никога преди нас не е работено по-успешно в тази насока, пожелаваме на тези след нас да го правят още по-добре.

Споделете ни случай с млад човек, който Ви е направил добро впечатление?

Не са един и два… но най-добре е да посоча контакта си с вас и факта, че проявявате толкова похвална настойчивост в една благородна посока. За това и преди години, и сега давам интервю за медията ви с огромно удоволствие и респект пред усилията, които полагате.

Имате две деца, те обичат ли да ходят на училище? Вие харесвате ли тяхната учебна програма? Какво мислите, че трябва да се промени в нея?

Дъщеря ми е по-голямата тя вече е студентка, а синът ми е единайсетокласник. Учебните програми, по които учи той са стандартните за всички в България, имам своите резерви и виждания за тях, но също смятам, че когато стремежът към знание е твоя ценност като ученик, несъвършенствата на програмите могат и се изглаждат в процеса на ученето. Мога да кажа, че синът ми има още много да променя в себе си, за да изпита истинското удоволствие от ученето.

Какви са плановете им за бъдеща реализация? В България ли искат да живеят или на друго място?

Дъщеря ми е категорично привързана към България и дори не помисли на този етап да опитва да учи в чужбина,… за сина ми още не знам, той трябва първо да завърши успешно…

Благодарим на зам.-министър Юлиян Наков за отделеното време. Желаем му здраве и бъдещи успехи.

Въпросите зададоха:

Димитър Мандраджиев и Владимир Христовски